MVP - Кевин Дюрант (Оклахома Сити Тъндър)
Дюрант направи сезон за историята, като ще споменем само няколко цифри:
Средно 32.0 точки, 7.4 борби и 5.5 асистенции на мач. Само трима други играчи в историята на NBA могат да се похвалят с подобна статистика - Уилт Чембърлейн, Елджин Бейлър и Майкъл Джордан.
Дюрант е първият играч, който отбелязва 30+ точки на мач и стреля с над 50% успеваемост от полето. Последният, който го е правил - Джордан в сезон 1991/92.
Серия от 41 поредни мача с отбелязани 25 или повече точки. Последният, който е записал 40 мача - Джордан през 1986/87.
Напълно заслужена награда за крилото на Оклахома, а речта при церемонията за връчването на наградата е една от най-емоционалните и истински такива в историята на съвременния спорт.
Defensive Player Of the Year - Йоаким Ноа (Чикаго Булс)
Ако преобърнем сезона с главата надолу, то най-вероятно Рой Хибърт ще спечели наградата за защитник на годината. Добрият старт на центъра на Индиана обаче бе набързо забравен след невероятния спад в играта на Хибърт в края на сезона. Ноа пък направи точно обратното, финиширайки силно и фактът, че Чикаго бяха тима с най-добра защита през 2014 определено бе плюс.
Sixth Man Of the Year - Джамал Кроуфърд (Л.А. Клипърс)
Ще спечелят ли Клипърс толкова мачове, ако Кроуфърд не се включва от пейката? Не. Дори е възможно да не се класират за плейофите с оглед на бруталанта конкуренция на запад. Напълно заслужена награда.
Most Improved Player - Горан Драгич (Финикс Сънс)
Гардът на Сънс е един от малкото състезатели, който няма драстична промяна в игровото време спрямо миналата година, а резултатите които показва са значително по-добри.
Rookie Of the Year - Майкъл Картър-Уилямс (филаделфия 76ърс)
Единственият проблем с тази награда е, че Сиксърс записаха 26 последователни загуби и са вторият най-слаб отбор в лигата този сезон. Конкуренцията обаче също не бе особено впечатляваща в лицето на Оладипо (Орландо) и Бърк (Юта)
Coach Of the Year - Грег Попович (Сан Антонио Спърс)
Ако тимът на Финикс се бе класирал за плейофите може би бе възможно да се спори за това кой да е треньор на годината. Фактът, че Сан Антонио записаха 62 победи в Западната конференция със състав, в който стартовата петица се променяше почти всяка вечер е достоен за уважение. Напълно заслужено отличие за Поп.
Executive Of the Year - Робърт Бъфорд (Сан Антонио Спърс)
Дали Спърс направиха някакви серизони привличания на нови играчи този сезон? Не. Дали Бъфорд заслужава наградата - може би да. Нещо като принос за цялостно творчество.
0 коментара:
Публикуване на коментар