Преди някой някога да се е интересувал къде ще играя баскетбол, аз бях дете от Североизточната част на Охайо. Там проходих. Там тичах. Там плаках. "Там" е нещото, което заема специално място в сърцето ми. Хората там видяха как аз раста. Понякога чувствам, че съм техен син. Тяхната страст може да бъде прекалена. Но това ме мотивира. Искам да им дам надежда когато мога. Моята връзка със Североизточната част на Охайо е по-голяма от баскетбола. Не осъзнавах това преди четири години. Сега го знам.
Спомням си когато седях в Boys & Girls Club през 2010. Мислех си "Това е наистина трудно." Можех да го усетя. Напусках нещо, което бях градил много време. Ако трябваше да направя всичко отново щях да действам по различен начин, но все пак щях да си тръгна. За мен Маями беше като колеж за другите деца. Последните четири години ми помогнаха да израстна. Станах по-добър играч и по-добър човек. Научих много от организацията, в която отидох. Винаги ще мисля за Маями като мой втори дом. Без опита който получих там, нямаше да мога да направя това, което правя днес.
Отидох в Маями заради Ди-Уейд и Крис Бош. Направихме жертви за да запазим Юдонис Хаслем. Обичах това, че се превърнах в по-голям брат на Рио (Марио Чалмърс). Вярвах, че можем да сътворим нещо магическо ако се съберем заедно. И точно това направихме! Нещото, което най-трудно ще оставя, е това, което построихме заедно с тях. Разговарях с някои от тях и ще говоря и с други. Нищо няма да промени това, което постигнахме. Ние сме братя до живот. Искам също да благодаря на Мики Арисън и Пат Райли, които ми предоставиха тези невероятни четири години.
Пиша това, защото искам да обясня действията си без никой да ме прекъсва. Не искам никой да си мисли: Той не се разбира с Ерик Сполстра ... Той не се разбира с Райли ... Хийт не могат да изградят правилния отбор. Това не е вярно.
Няма да имам пресконференция или парти. След това е време за работа.
Когато напуснах Кливланд аз бях на мисия. Търсех титли и ние спечелихме две. Но Маями вече знаеше това чувство. Нашият град не го е изпитвал от доста дълго, дълго време. Моята цел отново е да спечеля колкото се може повече титли. Но това, което е най-важно за мен, е да донеса един трофей на Североизточен Охайо.
Винаги съм вярвал, че ще се завърна в Кливланд и тук ще приключа кариерата си. Просто не знаех кога. След края на сезона дори не мислех за това да съм свободен агент. Но аз имам двама сина, а жена ми, Савана, е бременна с момиче. Започнах да си мисля какво би било да израсне семейството ми в родния ми град. Погледнах към други отбори, но нямаше да напусна Маями, ако не отида в Кливланд. Колкото повече време отмина, толкова по-правилно изглеждаше това. Това ме прави щастлив.
За да направя решението имах нужда от подкрепата на моята съпруга и моята майка, което можеше да бъде трудно. Писмото на Дан Гилбърт, освиркването от феновете на Кливланд, изгарянето на екипи - това бе трудно за семейството ми. Имах смесени емоции. Беше лесно да кажа "Добре, не искам да имам нищо общо с тези хора повече." Но после се замисляш и за другата страна. Ако аз бях дете, което се възхищава на атлет, този атлет ме кара да правя по-добри неща в живота си и след това той си тръгва? Как щях да реагирам? Срещнах се с Дан, лице в лице. Разбрахме се. Всеки прави грешки. Аз също съм правил грешки. Кой съм аз, че да му имам зъб?
Не обещавам титла. Знам колко е трудно да се стигне до там. В момента ние не сме готови. Няма начин. Разбира се, че искам да спечеля следващата година, но гледам реално на нещата. Ще бъде дълъг процес, по-дълъг от този през 2010. Търпението ми ще бъде тествано. Знам това. Присъединявам се към млад отбор и нов треньор. Аз ще съм гласът на опита. Но тръпна да сплотя групата и да помогна на отбор да достигне място, което той дори не подозира че е възможно. Виждам себе си като ментор и съм развълнуван да бъда пример за тези млади момчета. Мисля, че мога да помогна на Кайри Ървинг да бъде един от най добрите пойнт гардове в лигата. Мисля, че мога да помогна в издигането на Тристан Томпсън и Дион Уейтърс. И нямам търпение да съм отново с Андерсън Варежо, един от любимите ми съотборници.
Но това не е заради състава или организацията. Чувствам призванието да бъда тук по-важно от баскетбола. Имам отговорността да съм лидер, в няколко различни аспекти и аз приемам това много сериозно. Моето присъствие може да направи разлика в Маями, но тук мисля, че то ще значи повече. Искам децата в Североизточен Охайо, както стотиците третокласници в Акрън, който подпомагам чрез моята фондация, да разберат, че няма по-добро място, където да пораснат. Може би някои от тях ще се завърнат у дома след колежа и ще създадат семейство или ще започнат някакъв бизнес. Това ще ме накара да се усмихна. Нашето общество, което е преминало през много трудности, заслужава всяка една частица талант.
В Североизточен Охайо нищо не е даром. Всичко е заслужено. Работиш за това, което имаш.
Готов съм да приема предизвикателството. Връщам се у дома.
- Леброн Джеймс, Sports Illustrated
Не беше ли точно ти човека,които пишеше как няма това да се случи? За това не се взима страна или се излагат солидни аргументи
ОтговорИзтриванеБяха изложени солидни аргументи. Аз изказвам мнението си. Бях споменал, че ако напусне Маями, това е единствената възможна опция, но наистина вярвах, че ще остане в Хийт.
Изтриване